ЗАКАНДЍЛКВАМ СЕ, -аш се, несв. (рядко); закандѝлкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Започвам да се кандилкам, да се клатушкам; заклатушквам се. Не мина ден и Аргир се закандилка из улиците пиян-залян, като пееше и църковни, и други песни на гръцки език. Цв. Минков, МЗ, 137. Подгонени с бой и крясъци, селяните се закандилкаха нагоре, трябваше да се бърза, войскари и животни едва се крепяха в набъкания, стръмен улей. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 468. Направи ми такава превръзка, че очите ми изпъкнаха с два цола и половина. Закандилках се по улиците като пиян. Сп. Йончев, РБ, 42. Бичът в ръката му жалко се закандилка. Т. Харманджиев, КВ, 236.